Запознайте се с Емилс!

Публикувана на Вторник, 17 Декември 2019 14:32

Представяме ви интервю с Емилс.

1. От къде си?

Аз съм от Рига, Латвия.

2. Разкажи ни за себе си.

Обичам да играя пинг-понг, да се пека на слънце и да пътувам до различни столици. Аз съм най-добрият играч на Connect Four в света, по мое мнение. Обичам да ходя на дълги разходки по плажа, а също и да се прибирам от казиното в 2 часа сутринта.

3. Занимавал ли си се с доброволческа дейност преди и какво си правил?

Първото ми „доброволчестко“ преживяване беше когато бях на 18 години. Бях във Великобритания и се съгласих да помогна на един човек да обнови хостела си в замяна на храна и място за нощувка. Бях ужасен в работата, така че уговорката продължи само около месец.

Година по-късно започнах да участвам в дейностите на неправителствена организация, която подкрепя бежанците и търсещите убежище в Латвия. Понякога помагах за превода и организирането на културни събития. В крайна сметка това се превърна в работа на пълен работен ден където служих като социален наставник/ментор на няколко бежански семейства.

4. Каква е причината да вземеш това решение и да дойдеш в България?

Тъкмо бях напуснал последната си работа. Това беше позиция за обслужване на клиенти за дизайнерска компания. Загубих всякакъв интерес и исках вместо това да опитам нещо ново. Появи се възможността за доброволчество в България и веднага приех шанса!

5. Какво е първото ти впечатление за България? Би ли се върнал отново?

Определено ще се върна. Много се развълнувах, когато видях планините пред прозореца на самолета, нещо, което нямаме в Латвия. Много харесвам и магазините за плодове и зеленчуци тук. Станах чест клиент в момента, когато видях, че продават пресни мандарини и домашно вино.

Вече обичам дори нещата, които в началото не ми харесаха. Ще забележите, че повечето сирена в България се предлагат като твърд бял блок, продаван зад гише. Това беше доста притеснително, тъй като сиренето е основна част от диетата ми. След дълга поредица от опити и грешки открих бялото сирене, което харесвам. Сега се страхувам, че няма да знам как да приготвя каквато и да било храна без него. Това е нещо, което със сигурност ще ми липсва... Хората тук също са мили.

6. Какви ще са ползите за теб от участието ти в проекта?

Сега имам възможност да подобря уменията си за публично говорене и лидерство. Обучевиено по права на човека е трудно, когато трябва да работиш с тийнейджъри, така че е предизвикателство да мислиш извън рамките и да бъдеш креативен.

Както винаги, да си в нова среда те развива целостно. Можеш да научиш език, да станеш по-уверен и да започнеш да подобряваш умения, които от години събират прах.

7. Какво, според теб, е отношението на хората в България към проекта? Какво е твоето отношение?

Хората не прекарват голяма част от времето си в мислене за правата на човека. Децата, по-специално, са по-заети с приятелите си, училищната работа, семейния живот. Мисля, че е чудесно, че дори и само за 45 минути можем да дискутираме какви са правата и как това се отразява на живота ни. Ако децата са нашето бъдеще, тогава трябва да сме сигурни, че те могат да мислят критично по тези теми и да развият усещане за съпричастност към всички хора.

8. Какъв съвет би дал на хората около теб, за да се включат в кампанията?

Бъдете креативни! Колкото и време да прекарате зад бюро, уверете се, че имате практичен подход и оказвате въздействие. Никога не се страхувайте да се справите с големите социални проблеми. Неприятната дискусия може да бъде по-продуктивна от лесната.

9. Ако трябваше да опишеш проекта „Активизъм за правата на човека“ с една дума, каква ще бъде тя?

Мощен!