Запознайте се с нашите доброволки Анна и Виргиния

Офисът ни стана още по – международен с новите доброволки Анна и Виргиния. Вижте по – долу интервюто, в което те разказват за себе си и за причините, довели ги в България и в нашата организация.

1.Откъде сте?

Анна: Аз съм от Берлин, Германия.

Вергиния: Аз съм от Литва – малка, но много красива страна в близост до Балтийско море. Наистина не знам защо българите толкова често я бъркате с Латвия.

2.Разкажете ни за себе си.

Анна: Аз съм Анна и ще стана на 20 години след няколко дни. В свободното си време обичам да излизам с приятели, да пътувам, да чета и да рисувам. Интересувам се също така от музика и вегетариански рецепти. След като се прибера в Германия най – вероятно ще запиша да следвам Политология в Берлин.

Вергиния: Целият ми живот е свързан с информация и текстове. Още от малка знаех, че някой ден искам да стана журналистка. Така че, в крайна сметка, завърших журналистика и семиотика. След това съм работила като PR в библиотека, където започнахме да се занимаваме с EVS проекти. Един от доброволците, които приехме беше българин. Сега той е мой съпруг и е причината, поради която започнах да харесвам България толкова много…

3. Занимавали ли сте се с доброволческа дейност преди и какво сте правили?

Анна: EVS е моята първа дългосрочна доброволческа служба. Имала съм и други допирни точни с младежки организации, които са насочени към екологичните проблеми и изучаването на езици.

Вергиния: О, да. Била съм доброволец в няколко неправителствени организации в Zarasai, моят роден град в Литва. Някои от тях бяха свързани с информация и политики, насочени към младежи. Моята първа и любима организацията се нарича “Не сте сами”, чиято основна дейност е издаване на младежки вестник. Търсихме интересни теми, правихме интервюта с млади хора, писахме статии и го правехме непрекъснато, ежемесечно. Тази организация отпразнува 15-годишнина миналата година. Бях главен редактор там в продължение на 5 години.

Втората паралелна организация е сдружение “Кръгла маса”. Тя обединява всички други младежки неправителствени организации в моя роден град. Моята роля беше да координирам тези организации, които вдъхновяват младите хора да бъдат активни и да направят нещо добро. Придобих много полезни умения там като управление на проекти, стратегическо планиране, младежките политики, младежка информация и т.н.

 4.Каква е причината да вземете това решение и да дойдете в България?

Анна: Актуални проучвания показват, че негодуванията и предразсъдъците са широко разпространени в Европа, особено между по- силно развитите страни и по – слабо развитите такива. Чрез участие в доброволческа дейност в чужбина, биха искала да помогна за насърчаване на солидарността, разбирането и ангажираността, които са необходими, за да живеем заедно. Завърших ниво А през лятото и сега искам да прекарам полезно времето си между училището и университета като бъда активна.

Вергиния:  Семейството ми е наполовина българско и най – вероятно ще остана да живея в България и след проекта. Двамата със съпруга ми търсим най – добрия вариант за двама ни и е хубаво съвпадение, че такъв интересен проект се провежда в София.

5.Какво е първото Ви впечатление за България и бихте ли дошли отново?

Анна: Много гостоприемни хора, интересни сгради, много гладни кучета и за момента – твърде много сняг. Все още езикът е много неразбираем за мен, но пък получавам интересна информация всеки ден. Досега не съм била в България и за мен е много интересно да се запозная с българските хора, език, история и политическа ситуация.

Вергиния: Това всъщност е моето трето посещение в България. Това означава, че наистина харесвам тази страна, особено времето и природата.

6.Какви ще са ползите за вас от участието ви в проекта?

Анна: Освен че имам възможността да участвам в социалната работа и социалните процеси,  искам и да се сдобия с нови езикови знания, да усъвършенствам комуникационните си умения и да вникна в работата на неправителствената организация. Също така с нетърпение очаквам да се запозная с други млади хора от Европа и пътувайки, да опознаем заедно България.

Вергиния: Основната полза е че напълно естествено и деликатно се климатизирам към тази страна. Уча български език всеки ден, имам постоянна, ежедневна програма и се чувствам полезна в офиса, където се срещам с нови хора.

7. Какво според вас е отношението на хората в България към този проект, а вашето?

Анна: Доколкото мога да кажа, нагласите зависят от възрастта (и други фактори), но хората са доста положителни и любопитни като цяло. Бях приятно изненадана, когато по време на първите ми дни тук се запознах с някои много активни и мотивирани млади българи.

Вергиния: Не съм наивна и не мисля, че това ще промени света. Нашата задача е да провокираме хората да мислят за основната тема и най-малко да се опитат да променят нещо. Не смятам, че ще променим поведението на възрастните, но поне можем да окажем голямо влияние върху младото поколение.

8.Какъв съвет бихте дали на хората около вас, за да се присъединят към кампанията?

Анна: Посетете интернет страниците, консултирайте се с екипа – има много интересни възможности, в които хората да се включат, например като мултиплаери или обучения в чужбина.

Вергиния: Мисля, че това е малко рано за даване на съвети. Хм, смятам, че е по-добре хората да бъдат активни, отколкото пасивни, така че това може да е моят съвет.

9. Ако трябва да се опишете проекта #0NL1NE #T0LER@NCE с една дума, каква би била тя?

Анна: Да предадеш (нататък).

Вергиния: Мир.