Трудно ни е да повярваме, че изминаха цели два месеца и че остава само още един ден преди нашите доброволци Анабел, Райса, Нико и Анджело да си тръгнат. Утре ще хванат самолета, който ще ги върне отново у дома и затова искаме да използваме момента и да им благодарим за участието и страхотната подкрепа в проекта. Хора, бяхте невероятни и се надяваме, че ще запазите яки спомени от преживяването си, наречено ЕДС в България!  Ще се видим отново, нали? :)

 1.Откъде сте?

Ангело: Аз съм от Италия.
Никандро: Италия.
Лусила: От Галисия, красив зелен район в северозападната част на Испания.
Райса: От Сарагоса съм – град в северозападната част на Испания.

2.Разкажете ни за себе си.

Ангело: Отборен играч съм и обичам да работя в екип. Интересувам се от новите технологии, Интернет, спорт, филми, музика... Обичам да пътувам.
Никандро: На 26 г. съм и идвам от малко градче в Южна Италия. Имам магистърска степен по право и се интересувам от въпроси, касаещи европейското гражданство като цяло.
Лусила: Аз съм ентусиазиран човек и се впечатлявам от всекидневните малки жестове. Докато пътувах в различни страни, разбрах, че езиците поддържат мозъка ми жив, така че нека видим, дали българският ще ме освежи.
Райса: Аз съм на двайсет и четири години и в момента съм студент магистърска степен. Обичам да пътувам, да слушам музика, да чета. Като цяло аз съм един щастлив човек! Искам животът ми да е изпълнен с приключения и да посетя много различни страни.

3.Занимавали ли сте се с доброволческа дейност преди и какво сте правили

Ангело: За кратък период от време помагах на организация за гражданска защита в техните противопожарни дейности. Бил съм и аниматор в детска летен лагер за две години. Като член-основател на асоциацията „GAP Aidone“ работя в екип за организирането и провеждането на дейности и мероприятия с цел осигуряване на повече възможности за култура и отдих в района и за насърчаване на активна гражданска позиция.
Никандро: Бях доброволец в асоциация в Рим, където помагах на бездомни хора.
Лусила: Това не е първият път, когато имам възможност да доброволствам. Включвала съм се в доброволчески акции за събиране на храна от големите супермаркети, която след това раздавахме на бедни хора. Обучавала съм възрастни как да използват новите технологии и съм помагала на деца да пишат домашните си.
Райса: Да, бях доброволка в Непал, в испанска неправителствена организация. Снимахме документален филм за хората с увреждания в страната. Живях там три месеца и това за мен беше страхотен опит. Срещнах интересни хора и научих много неща за културата на хората в Непал.

4.Каква е причината да вземете това решение и да дойдете в България?

Ангело: Не подкрепям нагласата, че ситуациите не се променят. Вярвам, че с креативност, сътрудничество и споделени знания можем да променим нещо. Мисля, че всички хора имат задължението да подобряват света около тях. Тук, в този проект имам възможност да променя нещо.
Никандро: Имам възможност да правя полезни неща за други хора и себе си в международна обстановка.
Лусила: Разбрах за ЕДС преди няколко години, но тази година почувствах, че е дошъл момента да се впусна в това приключение. Имах в главата си само една ясна мисъл - проектът трябваше да бъде свързан с правата на човека и да ме вдъхнови да продължавам да мечтая за един по-добър свят. Точно това открих в проекта Love & Hate на Сдружние „Възможности без граници”.
Райса: Избрах този проект, защото дейностите са важни и значими. Доброволците в организацията правят нещо наистина много добро и смислено и аз искам да бъда част от него. Искам също така да натрупам нов опит и да опозная България, понеже никога не съм била тук.

5.Какво е първото Ви впечатление за България и бихте ли дошли отново?

Ангело: Това е третият ми ден тук и мога да кажа, че София ми харесва много.
Никандро: Това е моята втора среща с България. Имах предварителни впечатления, но сега, когато пристигнах отново изпитах голямо вълнение. Бих искал да разбера повече за българската култура и да опозная града по-добре.
Лусила: За първи път съм в България и първото ми усещане е като да си изпитал любов от пръв поглед! Нямам търпение да пътувам из страната през лятото! Пролетта е приятен сезон да се насладиш на града.
Райса : Първото ми впечатление е много добро. Мислех, че страната ще бъде различна , но съм много щастлива да съм тук. Може би ще се върне отново , защото искам да посетя цялата страна, а това е невъзможно да се направи само за два месеца.

6.Какви ще са ползите за вас от участието ви в проекта?

Ангело: Ще стана по-отворен към нови идеи и нови култури.
Никандро: Сигурен съм, че този проект ще бъде от голямо значение не само за бъдещата ми кариера, но и невероятна възможност да развия нови умения.
Лусила: Това е голяма възможност да се запозная с българската култура от вътре, да разбера как други култури живеят в хармония с различията си . Първото Голямо предизвикателство е езикът!
Райса: Мисля, че ще „порасна” с този проект и това ще бъде много важно за развитието на кариерата ми, защото това е работа, опит също.

7.Какво мислите е отношението на хората в България за проекта? Какво е отношението ви?

Ангело: Все още е рано да опиша отношението на хората в България за проекта, но споделям и вярвам в толерантността, борбата срещу дискриминацията, борбата с речта на омразата и насърчаване на многообразието.
Никандро: Току-що пристигнах тук и честно казано все още не знам каква е общата нагласа на хората за този проект. Що се отнася до мен, чувствам, че съм нетърпелив да се впусна в дейностите по проекта и да се изправя пред нови предизвикателства.
Лусила: Аз току-що пристигнах, така че не мога все още да кажа, но вярвам, че моята нагласа към този проект може да повлияе на хората около мен, така че ще дам най-доброто от себе си.
Райса: Това е важен проект. Децата са в Интернет през цялото време и е невъзможно да ги следиш. Те трябва да разберат, че всички хора са равни и не бива да се отнасяме дискриминативно помежду си в Интернет, само защото не споделят нашето мнение или други неща. Аз не знам какво мислят хората в България, защото пристигнах само преди няколко дни, но се надявам, че се радват на възможността да си сътрудничат с Кампанията за борба срещу речта на омразата.

8.Какъв съвет бихте дали на хората около вас , за да се включат в кампанията?

Ангело: Може ли нетолерантността да има някаква полза теб? Мисля, че не, така че защо да бъдеш нетолерантен?!
Никандро: Бих обяснил темите на проекта и тяхната важност по възможно най-разбираемият начин.
Лусила: Моят личен съвет ще бъде - не си навеждай главата, когато знаеш и виждаш, че има нещо нередно около теб или че се случва нещо несправедливо. Всеки е отговорен!
Райса: Аз ще им кажа, че трябва да научим децата какъв е правилният начин да се използва Интернет. Интернет е опасно оръжие, ако не се използва правилно и ние трябва да им покажем как.

9.Ако трябваше да опишеш проекта Love & Hate с една дума , каквaще бъде тя?

Ангело: Същностен
Никандро: Respect
Лусила: RESPECT!
Райса: Равноправие.

Ето че наближи моментът да посрещнем новите доброволци, които ще се включат в нашата кампания срещу речта на омразата он и офлайн. На 1 април пристигат първите младежи от Италия, Испания и Германия – Анабел, Раиса, Лусила, Анджело и Нико, а малко по-късно очакваме и нашите бъдещи колеги от Португалия и Великобритания.

Предстоят ни два месеца в активна работа по подготовка на второто турне из България. В края на април и средата на май ще посетим Пловдив, Стара Загора, Враца, Оряхово, а може би и твоят град. Готвим нови игри, презентации и предизвикателства, с които да се противопоставим на разделянето на хора по цвят на кожата, религия, етнос, възраст и т.н. Защото на нас ни пука! А на теб?

Този графит вече красѝ кв. "Разсадника" в София. Това е нашият начин отново да обърнем внимание на речта без омраза, не само в интернет пространството, но и офлайн. С него искаме да напомним на всички да помислят преди да кажат нещо, което може да нарани или нагруби някого. "Движение за език без омраза" е кампания на Съвета на Европа, а графитът е финансиран по Националната програма за младежта 2011-2015 г. Специални благодарности на Божидар Симеонов-Bozko за изработването на рисунката.

Миналия уикенд прекарахме заедно с учениците от Американския колеж във Велико Търново, за да си поговорим за доброволчеството. По време на обучението играхме игри за опознаване и проведохме дискусии за нужните умения и възможности за доброволчество и добротворчество. За нас бе много интересно да разберем какви са идеите на младежите за бъдещите им планове в тази сфера и каква информация смятат за полезна. Ние си прекарахме страхотно и с очакване ще следим в какви доброволчески инициативи те ще се включат в бъдеще.

Имаме удоволствието да поканим младежи на възраст 15-29 години на събитие на МИКЦ – Възможности без граници, посветено на професионалното ориентиране!

Ще Ви представим компании от сектор информационни технологии и търговия на дребно, както и  Фондация „Заслушай се!” с гост-лектор: Ашод Дерандонян.

Вторият панел ще включва жива дискусия с въпроси от страна на учениците, интерактивни игри с младежите, а също така и запознаване с работата на компаниите на щандове с техните материали.

Къде? В сградата на Световен търговски център ИНТЕРПРЕД (бул. Драган Цанков 36), зала „Варна“ (ниво -1).

Кога? На 26 октомври 2015 г., от 10:00 до 13:00 часа

Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда. („Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс).

Лятото си отива, взе, че и заваля, но можеш ли за миг да си представиш как събираш последните слънчеви лъчи на билото на Стара планина, малко над Троян през последния уикенд на септември? Мястото, където имаш нужда да бъдеш, без да напускаш нашата Вселена. Ако ти се струва любопитно и интересно, то екипът на МИКЦ – Възможности без граници ти обещава да бъде и полезно. Предлагаме ти да се включиш в тридневно обучение, чрез което да придобиеш нови знания и умения, касаещи твоето професионално бъдеще. Ще ти помогнем да виждаш по-ясно през мъглата от „какво да правя оттук нататък”. Имаме един куп тестове и игри, чрез които да ти помогнем да разбереш по-добре твоя поведенчески тип, както и какви са подходящите професии и области за развитие на твоите умения. Заедно ще разиграем интервю за работа, ще си говорим за дрескод и стил на представяне. Подготвили сме тест и за твоите физически сили и пространствено-гравитационни умения – разбирай, че ще се покатериш, ще повисиш на въжета, ще се наложи да събереш най-доброто от себе си, за да преодолееш изпитанието…

Всичко това ще се случва сред уникалната природа на местността Беклемето в Троянски Балкан. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Близо до Троянския проход е разположен и паметникът Арка на свободата на връх Горалтепе (1595 m), намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Беклемето. Така че вместо да стоиш пред телевизора или отново във Фейсбук, ела с нас за три дни в планината! 

Попълни днес формуляра за кандидатстване и ни кажи кое те прави най-специалния участник, за да не забравим да те изберем Изпрати ни попълнената форма преди 15:00 ч. на 18.09.2015 г. на office@infopass.eu като в полето subject отбележиш „За обучението на Беклемето”. Формулярът можеш да изтеглиш от ТУК

Експертите от МИКЦ-Възможности без граници бяха участници в последните два дни на тазгодишното издание на фестивала Беглика. Отново по иновативен и забавен начин представихме нашия младежки информационно - консултантски център, говорихме с много хора, обменихме информация, раздадохме и получихме много усмивки и положителни емоции. Разходихме нашето сърце "Без омраза" из поляните на Беглика и си взехме по една прегръдка от всеки. Вярваме, че за посетителите на фестивала нашето присъствие там е било полезно и интересно. Благодарим на организаторите на Беглика фест за поканата за участие!

След два месеца, изпълнени с разнообразни приключения и преживявания, трябваше да кажем "довиждане" на нашите прекрасни краткосрочни доброволци от Испания. Желаем им всичко най-хубаво от тук нататък - успешни начинания, изпълнени, разбира се, с толерантно общуване.

До нови срещи!

Нашата градска градина е вече факт – гордо можем да заявим, че произвеждаме домати.  Макар и малко, доматчетата ни се отглеждат с много любов и грижа. Градинарството в градски условия е нещо ново за София или поне за СВГ. Основната идея на тази дейност е да уплътни и обогати междублоковото пространство, както и да създаде по-добра социална и екологична среда за града и гражданите. Опитахме се да прехвърлим градинарството от малките села в големия град и така да създадем иновативен подход за отглеждане на био храни. Както можете да видите от снимките, засега се справяме доста добре. :)

Градината в градски условия е част от проекта "Зелена Общност".

    22 юли е денят, предложен от Движението за език без омраза за Европейски ден на жертвите на престъпления от омраза. Това беше и денят,  който ние избрахме за заключителното събитие по проекта „Пл@тформа за толер@нтност.bg”. В градината на СОХО, заедно с наши приятели и колеги, отбелязахме 18 месеца толерантно общуване.

   Нашата равносметка е над 2500 нови усмихнати лица, 109 инициативи в над 26 града на територията на цялата страна и безброй положителни емоции. За дейностите си по Пл@тформата създадохме кратък филм, в който да покажем и разкажем как премина всичко. Видеото можете да видите ТУК

   Благодарим на всички, които се включиха в Пл@тформа за толер@нтност и станаха част от кампанията и част от екипа на СВГ. Макар че проектът ни приключва в края на този месец, възнамеряваме кампанията за толерантност да остане приоритетна хоризонтална дейност на сдружението. 

   Защото на нас ни пука, а това е само краят на началото.

Част от екипa на сдружение „Възможности без граници” се включи в седмата Национална среща "Младежки работник’’, която се проведе във Варна в периода 24-28 юни. Заедно с други активни младежи от цялата страна се опитахме да дефинираме профила на младежкия работник, какви са ролята и инструментите на младежката работа и как да разпознаем професията на младежкия работник в обучението и работата с младите хора . На т. нар. Tool Fair и последвалото изложение се представихме с нашия проект „Пл@тформа за толер@нтност” и МИКЦ - Възможности без граници.

Благодарим ви за интересното преживяване и до нови срещи! :)

В периода 02/06/15- 07/06/15 част от екипа на СВГ взе участие в международна конференция в Бузау, Румъния. Срещата беше организирана по повод края на проекта „Зелена общност” съвместно в партньорски организации от Румъния и Обединеното кралство. На конференцията бяха обсъдени различни екологични проблеми като нуждата от рециклиране и замърсяването на въздуха. Всяка от организациите направи презентация, представяйки постиженията и бъдещите си цели. Също така посетихме компания за рециклиране на отпадъци от осветителна техника, различни електрически и електронни уреди и пластмаса.

Беше страхотно преживяване и полезен опит за нас, благодарим на партньорските организации за техния принос към проекта!   

1. Откъде сте?

Роса: Родена съм в Леон, красив град в Северна Испания. Обичам този град, но всъщност живея в Мадрид откакто навърших една годинка.

Николас: Аз съм испанец.

Хаде: Sallent de Gállego, Испания

2.Разкажете ни за себе си.

Роса: Аз съм активен човек, който обича да пътува, да учи нови неща, да се среща с нови хора и да се забавлява. Обичам да се смея. Относно ученето… Точно завърших бакалавърската си степен по Писмени и устни преводи (на английски и немски). Учех най – вече в Испания, но прекарах една година в университета в Лайпциг по програмата Еразъм +, също така имам стаж в Берлин в испанското посолство.

Николас: Аз съм човек с отворено съзнание, емфатичен, креативен и общо взето оптимист. Обичам морето и спортовете като планинско катерене, каране на колело и кану-каяк. Харесва ми да бъда въвличан в нови преживявания и да се запознавам с нови хора. Обичам да уча нови неща за различните култури, да виждам различни гледни точки и да споделям познанията си. Бих искал да участвам в създаването на по-добро общество, по – глобално с  по-малко тревоги. Чувствам себе си като гражданин на света. Бих искал да насърча себе си и останалите хора да развиват нови предизвикателства, за да се чувстват живи и ентусиазирани и да опитват нови неща.

Хаде: Аз съм студентка по Медии и Социология в Лондон. Харесвам много специалността си и това, което тя ми предлага – фотография, социални изследвания, развитие…. Обичам да пътувам и да опознавам други култури, винаги планирам да отида някъде. Също така съм много ентусиазиран човек, обичам да съм навън и да се социализирам.

3. Занимавали ли сте се с доброволческа дейност преди и какво сте правили?

Роса: Строго погледнато мисля, че това е първото ми доброволческо изживяване или поне първото в НПО. Преди съм работела в летни лагери с младежи, също така съм интерпретирала в биомедицински курсове, насочени към подобряване на качеството на живот на децата с церебрална парализа.

Николас: Бил съм в доброволчески лагер в Chavagnac, Франция. Бях в международна група доброволци, които трябваше да преконструираме семейна къща в етнографски музей за френската култура. Запознах се с интересни хора и се научих как да засаждам дръвчета и да поправям това – онова.  Беше много интензивно и полезно изживяване.

 Хаде: Доста неща съм правила, свързани с доброволчеството преди гимназията. Специалността ми в университета е международна, което означава, че трябваше д апопълня секцията „Креативност/Действие/Служба” от автобиографията си. Започнах да помагам на деца в неравностойно положение към НПО Каритас и установих колко пристрастяващо може да бъде доброволчеството. Сега, в университета, отново се опитвам да съчетая доброволната служба с ученето. Например–миналата година работех в Камбоджа, правейки социални изследвания.

 4.Каква е причината да вземете това решение и да дойдете в България?

Роса: Никога досега не съм била в България и идеята да дойда тук ми се видя привлекателна. Исках да съм доброволец някъде и да видя как работи едно НПО. Не много отдавна аз осъзнах, че исках да фокусирам кариерата си върху международните отношения, демокрацията и човешките права. Проектът #0NL1NE #T0LER@NCE изглежда обхваща всичко това.

 Николас: Имах нужда от промяна след дългите години в университета.  Освен това исках да прекарам известно време в чужбина, да си упражнявам английския, да се запозная с нови хора и т.н. Искам да се чувствам полезен на обществото и да загубя страх от непознатото.

Хаде: Видях описанието на проекта и си помислих, че звучи доста интересно, освен това е свързан и със специалността ми. България изглеждаше като възможност, държава, която нямаш случай често да посетиш.

 5.Какво е първото Ви впечатление за България и бихте ли дошли отново?

Роса: Впечатленията ми бяха едновременно добри и лоши. Ясно е, че България е бедна държава, хората са бедни и инфраструктурата също е лоша, не е като в Испания или Германия. Но бих се върнала, да, защо не? Това е първата ми седмица тук и България изглежда е много красива с изумителни градове.

Николас: Първите ми впечатления не бяха добри, импулсът ми беше да си замина. Но с всеки изминал ден се чувствам все по – добре.  Хората са хора навсякъде независимо от всичко.

 Хаде: Не съм видяла много от България все още и определено страната не беше в топ листата ми. Но виждам чара на София и ми харесва.

6.Какви ще са ползите за вас от участието ви в проекта?

Роса: Смятам, че е страхотна възможност, защото трупам професионален опит, но също така помагам за добра кауза. Също така, пътуването и ученето на нови езици има своя принос.

Николас: Опознавам не само нова култура, но също така и себе си. Откривам как да се общувам с хората и да се справям с различни ситуации. Този проект може да създаде нови възможности за работа.

Хаде: Искам да натрупам малко стаж в НПО сектора, но също така и да приложа наученото в университета. Също така имам възможността да живея в друга страна и да преживея интересни неща. 

Днес казваме довиждане на нашите краткосрочни доброволци – Елена, Луиза и Алексис. През последните два месеца заедно с тях обиколихме България, правейки презентации и улични акции. Разпространихме съобщението за толерантност в София, Варна, Велико Търново, Шумен, Добрич, Русе, Пазарджик, Батак, Попово, Търговище, Езерче, Разград, Монтана, Ботевград, Правец, Златарица, Лясковец и Килифарево.

След два месеца борба с българския език, сега те могат да разбират и говорят основни изречения. Също така, могат да ви кажат къде са най – добрите фитнеси в Люлин.

Игнорирайки лошото време, заснехме lipdub срещу дискриминацията и стереотипите. Не на последно място Елена, Луиза и Алексис  остават в сърцата на целия екип на СВГ.

Довиждане момичета, надяваме се да се видим отново!

Екипът на Микц -Възможности без граници консултира младежи в рамките на Дните на кариерата. Вече започнахме с две успоредни презентации пред ученици в 11-ти клас в 74 СОУ „Гоце Делчев” в кв. Връбница. По забавен и иновативен начин младежите тестваха знанията си с куизи и игри, насочени към идентификацията и разбирането на различни професии. Поговорихме си за спецификите на PHP програмистите, дизайнерите, брокерите, касиерите и други длъжности.

Снимки от събитието можете да разгледате ТУК

От 1-ви до 4-ти май СВГ взе участие в мобилност по проект "Зелена общност" в Лутън, Великобритания. Не успяхме да видим новата принцеса, но пък се включихме в ‪#‎MarySeacoleFunDay‬ – събитие, организирано за местната общност от Мary Seacole Housing Association. Нашият принос бе с работилница за изработка на играчки от материали втора употреба. Също така играхме различни игри, свързани с повишаване вниманието към глобалното затопляне и екологичното замърсяване. Малки и големи отправиха своите пожелания за по – чиста природа на нашето „Въже на посланията”.